Mortisha

Disclaimer/Уточнение Героите и историята принадлежат на Стефени Майер. Настоящият разказ няма намерение да нарушава авторските й права, а е само фен-материал с некомерсиална цел.

Едуард се изкачи с асансьора до последния етаж. Там имаше един единствен апартамент, ключа за който беше получил в запечатан плик преди един час. Малката игра продължаваше и ставаше все по-влудяваща и обсебваща. Този път не издържа две седмици. Обади се няколко дни след последната вечер в училището и тази вечер тя му струваше по-скъпо защото нарушаваше уговорката.

В апартамента се чуваше тиха музика. От входната врата към вътрешността бяха пръснати листенца от рози, много рози. Подът буквално беше постлан с килим от красивите цветя. Навсякъде бяха пръснати свещи, които смесваха аромата си с този на цветята и главата му направо се замая.

Тя беше тук. Знаеше това, защото такъв беше сценарият. Дали ще дойде да го посрещне или да тръгне да я търси? Тялото му веднага гласува за второто. Листенцата заглушаваха стъпките му. Едуард последва една пътечка от малки червени срещи, които го отведоха в другия край на апартамента. Веднага щом зави видя една двойна врата. Когато я отвори и влезе сдържа за миг дъха си от изненада.

Стаята беше просторна. Три от стените бяха остъклени напълно. Въпреки леките прозрачни завеси, които се полюшваха от вятъра, влизащ през отворената врата, в стаята беше сумрачно. Пламъците на свещите трептяха и едва-едва се крепяха да не угаснат. Залязващото слънце обагряше небето в красив червен цвят и той някак естествено преминаваше в стаята, отразявайки се в огледалото, заемащо цялата четвърта стена. Това, което веднага прикова вниманието му бе огромното легло. То цялото беше покрито с рози, Отстрани бяха поставени високи  вази, отново пълни с алени рози. Те бяха отново навсякъде. Нямаше незаета от тях повърхност – леглото, пода, мебелите – всичко бе покрито от нежните им листчета. Червеният им цвят, свещите, аромата във въздуха, хладния ветрец – всичко това обещаваше страст и мисълта за предстоящото го накара да се развълнува. И да се задъха.  Но къде беше тя?…

Пълният текст ТУК

[Show as slideshow]

[View with PicLens]

Source

Надяваме се, че Ема Уотсън има достатъчно магически заклинания в арсенала си за да се предотврати нападение от разярени фенове на здрач.

Уотсън, която играе Хърмаяни Грейнджър в успешната поредица за Хари Потър филм наскоро се изказа по отношение на Twilight поредицата, че филмите прекалено се съсредоточават върху секса.

В обсъждането си за сцена с Рон Уизли (ролята е изиграна от Рупърт Гринт) в предстоящия „Хари Потър и Даровете на Смъртта, Уотсън изказва следното мнение,

„Тази целувка между Хърмаяни и Рон е дългоочаквана, тя е била изграждана в продължение на осем филма до сега. И Хари Потър не е Twilight, вие знаете, ние не продаваме секс. Така че, когато има всякакъв намек за това, всеки ужасно се развълнува. В действителност, това е ужасно неудобно, ние не можехме да спрем да се смеем. „

Ако това е така, Уотсън може би ще иска да пропусне предстоящата четвърта част на Twilight, Зазоряване, защото думите за него са , че ще бъде най-секси Twilight към днешна дата.

Дали Уотсън е права? Дали Twilight поредицата твърде е съсредоточена върху секса, или тя просто ревнува, защото не се стигна до сцена с Робърт Патинсън? Споделете вашите мисли в коментарите.

Source

„Знаците, които съдбата ни изпраща”

автор: VaNiLLa87N

-          Ем, побързай, нямаме цяла нощ! – провикна се Картър от улицата под нас.

Показах се на прозореца и му направих знак с ръка, да ме изчакат само още 5 минутки. В отговор получих сърдита физиономия и кимане с глава. Отправих се към огледалото за последен оглед. Момичето в образа изглеждаше прелестно. Високите черни ботуши оформяха тънките й крака, издължавайки ги с няколко сантиметра. Не, че бе ниска – презадоволителните й 177 см, си й бяха достатъчни, когато ходеше с маратонки, но днес бе специален ден. Днес тя ставаше на 18 години и живота й щеше да се промени коренно. Лъскавото камъче на пъпа й се показваше без страх, за първи път от както си го бе направила преди една седмица, скришом от родителите си. Късата мини пола едва покриваше дупето й, впит потник, едва закриващ вече оформените й гърди – как за една година тялото ми придоби толкова елегантна женска фигура и аз самата не знаех, но се радвах, че вече мога да я показвам.

ЦЯЛАТА ГЛАВА ТУК

Source

Source

Source

Source

Source