Popularity: 3% [?]
Автор: Bolin4eto
Disclaimer/Уточнение Героите и историята принадлежат на Стефени Майер. Настоящият разказ няма намерение да нарушава авторските й права, а е само фен-материал с некомерсиална цел.
Не знам колко дни минаха откакто Едуард ме остави на произвола на съдбата. Неизвестни дни откакто съм заложница на едни типове, които ме намериха да лежа в гората и решиха, че могат да искат откуп от баща ми. Не знам къде се намирах, ужасно ме е страх, но не от смърта, а от това че няма да мога да кажа на Едуард за последно колко много го обичам преди да ме убият. Мислих за цялото ми бивше семейство, което никога повече няма да видя. За ужасния инцидент, на фаталният ми 18-ти рожден ден. Ако само бях по-внимателна с опаковката и не се бях порязала сега щях да съм с Едуард и всичко да си е наред.
Мислих си за него във всяка една секунда. Молих се той да се появи, да е видял във видението на Алис, че съм във опасност и да им покаже кой е шефа, както когато ме спаси от онези пияници в Порт Анджелис. Мисълта за този миг ме накара да потрепера.
Изведнъж мислите ми бяха прекъснати от извъняването на телефона на единия мъж. Те са двама негодници, които се интересуват само и единствено от парите.
- Ало – каза и почна да слуша заповедите на гласа в слушалката.
- Да не си луд? – изведнъж изкрещя и това ме накара да подскоча…
Целия фен фикшън може да прочетете ТУК
Popularity: 2% [?]
Loading ...
Коментари