„И заживели заедно във вечността“

Автор: kapriss

Disclaimer/Уточнение Героите и историята принадлежат на Стефени Майер. Настоящият разказ няма намерение да нарушава авторските й права, а е само фен-материал с некомерсиална цел.

На сутринта, или по – скоро на обяд се запътихме към голямата къща. Облякох първото, което ми се мярна пред очите, а именно бяла риза с къс ръкав, тъмно сини дънки с колан с голяма катарама и кецове на платформа. Не беше много удобно, но трябваше да правя добро впечатление. Ако трябваше да се доверя на себе си, то щях да облека дълъг пуловер с къс ръкав и клин с маратонки, но така или иначе вече бях готова.

Едуард, както винаги бе във възторг от облеклото ми, каза че съм прекрасна. Алис ми беше направила услуга и се беше обадила на Джес и Майк, както и на Анджела и Бен. Трябваше да се срещнем в кафенето накрая на града след час. Чудех се колко ли са се променили, колко деца имат, как върви живота им.

Любимият ми ме измъкна от мислите ми като допря леко устните си до моите.

- Всичко ще бъде наред. Не се притеснявай.

От усмивката му ми секна дъха.

- Не съм притеснена. Напротив. Чудех се как ли живеят те? Какво правят по цял ден? В каква посока е поел живота им? – Изказах гласно въпросите, които си задавах.

- Скоро ще разберем. Предлагам да вземем волвото и да тръгваме.

- Разбира се, добре. – Съгласих се бързо.

Качихме се и потеглихме. Пътят не беше дълъг. Когато пристигнахме ги зърнах от далеч. Две майки: едната блондинка и една брюнетка. Първата беше Джес, втората – Анджела. Джесика държеше в ръцете си момиченце, предположих че е около 5 годишно. Анджела беше прегърнала малко момченце, а до нея стоеше млада дама – вероятно голямата й дъщеря.

Хванах Едуард за ръка и го затеглих напред. Излязохме от сенките – днес времето беше мрачно, нямаше дори минимална надежда да изгрее слънце, така беше казала Алис,  но пък за сметка на това беше топло, около 25 градуса. Температурата беше меко казано необичайна.

Виждах изненадата по лицата им щом ме видяха – щом ме видяха и съпруга ми. Очите на Джес буквално щяха да изскочат. Реакцията на Анджела не беше различна – гледаше сякаш виждаше призрак. Аз усетих леко парене в гърлото, но вече бях свикнала. В крайна сметка беше изминало доста време, от както бях вампир.

- Здравейте! От колко време не съм ви виждала! Ужасно много ми липсвахте! – Почти извиках.

Джес стана първа, огледа ме невярващо и се приближи, за да ме прегърне. Зачудих се как ли ще реагират старите ми приятели на температурата на кожата ми. Прегърна ме и се отдръпна.

- О , Бела, прекрасна си! Имам чувството, че не си се променила и с ден от момента, в който се видяхме за последно! Бракът ти се е отразил перфектно! – Звучеше страшно въодушевена, точно както се чувствах и аз.

Андж също беше станала и я прегърнах. Потръпна от студенината ми, но когато се отдръпна беше усмихната.

- Бела, толкова се радвам да се видим! И ти ми липсваше ужасно много!

На заден план виждах Майк и Бен. Майк ме гледаше смаяно и по физиономията на Едуард можех да твърдя, че мислите му не са цветущи. Бен изглеждаше зарадван. И двамата станаха и се наредиха на “опашката”, за да получат прегръдка.

След като ме пусна Джес се нахвърли на Едуард. С мъка сдържах едно изръмжаване. Отново го гледаше влюбено! За бога, беше омъжена, с едно или може би и две деца!

Майк ме измъкна от неприятните ми мисли – обви ръце около мен и ме притисна в себе си – реакцията ми не беше много възпитана, но се отдръпнах с ясен жест.

- Здравейте, Майк, Бен. Радвам се да ви видя! Какво става около вас?

- О, Бела, имам да ти разказвам тоооолкова много! – Джесика не се беше променила в това отношение – още беше живо, подвижно бърборещо радио.

- Ами може да седнем и да започнем с клюките и новините. – Изкисках се. Настанихме се с Едуард на тяхната маса. Забелязах, че децата им ме гледаха с възхищение.  – Кой на кого е? – Засмях се.

- Така, добре. – Джес още не даваше думата на никой друг. – Това е четиригодишната ми дъщеричка, след месец ще стане на пет. Името й е Меган. А това е..

- Може ли да взема думата. – Засмя се Андж.

- Както искаш. – Джесика се усмихваше, но тонът й беше малко кисел.

- Синът ми, Браян и голямата ми дъщеря Кристен. Ами ти Бела? Нямате ли дете? – Попита ме внимателно, може би се страхуваше да не засегне някоя деликатна тема.

- Всъщност имаме, дъщеря, но е прекалено голяма, за да иска да ме придружава. В момента е на 15. Знаете как е, любов, момчета.. – Двете ме изгледаха смаяно.

- Добре, моля те, разкажи ми какво точно се случи след сватбата ви! – Тихо изписука Джесика. Ох, все едно не знаеше. Момчетата бяха завързали тих разговор.

- Ами.. меден месец, прибрахме се, бях бременна, родих, отидох в Дартмут , завърших. Това е накратко. – Бързо избъбрих. Джесика завъртя очи, но Анджела беше доволна от разговора, не беше по подробностите.

- Моля те, Бела, дай малко детайли! – Захили се Джес.

- Детайли за кое? – Реших да се правя на ударена от гръм.

- За всичко! – Гласът й беше едва доловим за човешките уши, но аз нямах проблеми със слуха. – Започни от медения месец! Къде те заведе, как беше? Всичко.

Беше мой ред да завъртя очи.

- Бяхме на един остров, беше невероятно! Не съм си представяла, че мога да бъда по – щастлива. Сега разбира се съм на друго мнение. Имам всичко, което пожелая, и най – вече вечната му любов.

Май се бях отплеснала малко. Анджела ме гледаше възхитена.

- Да, наистина изглеждаш много щастлива. Как изглежда дъщеря ви? Как се казва? – попита Анджела.

Извадих портмонето си, имах снимка на Неси вътре. Извадих я и им я подадох усмихната.

- Ето това е Ренесме.

И двете гледаха снимката с възхита. Децата, доскоро гонещи се наоколо, сега се скупчиха около майките си.

- Еха, много е хубава. Прилича на теб. – Каза Кристен и ме погледна. Имаше някаква възхита в очите й.

Не се сдържах и й се усмихнах.

- Благодаря. И ти си прекрасна. – Върнах й комплимента от името на Неси. Наистина беше много красива – приличаше на Анджела, същата красива дълга кафява коса, същите спокойни и нежни очи. Детето се изчерви и отстъпи назад.

- Е, как е в леглото? – Чух въпроса на Майк към Едуард.

Всеки момент щях да прихна. Той май се чувстваше по същия начин. Бях убедена, че голяма усмивка се е появила на лицето му. Зачаках отговор – вероятно щеше да каже на Майк да не му се бърка или нещо подобно. Не обичаше да коментира.

- Повече от перфектно! – Изненада ме той.

Усмихнах се и се съсредоточих върху бърборещата Джесика. Обясняваше за годежа си, за сватбата, за медения си месец – може би прекали с подробностите, не ме интересуваха особено.

Времето минаваше неусетно, часовете се нижеха , докато не стана време да се разделим.

- Моля те, обещай, че ще се видим пак! Толкова се радвам, че се видяхме! – Джесика отново ме прегърна и отиде до Майк. Той я прегърна през раменете.

Бен се приближи и ми подаде ръка – не си падаше по прегръдките с други момичета.

- Радвам се, че се видяхме Бела.  – Каза любезно.

- На мен също. – отговорих, докато Майк подавеше ръката си, последвал примера на Бен.

Андж ме прегърна и се усмихна.

- Много съм щастлива за теб, Бела. Едуард. – Подаде му ръката си, за да се здрависат. – Дано се видим скоро.

- Дано. – Отвърнах й. – До скоро.

- Довиждане. – Отвърнаха.

Съпругът ми ме прегърна през кръста и ме завъртя в посока на колата. Обърнах се да им помахам.

Докато пътувахме и двамата мълчахме.

- Беше … хубаво. – Каза Едуард накрая.  – Радвам се, че те послушах. Само да беше чула реакцията им, когато изникна пред тях. Кълна се, щях да убия Нютон в онзи миг.

Челото му се сбръчка, а аз се засмях.

- Да, наистина, и аз се радвам че ги видяхме. Подейства ми разтоварващо. – Той повдигна вежди. Беше чул въпросите на Джесика. – Имам предвид, че общуването с хора не е толкова неприятно, дори напротив.

- Да, съгласен съм. Сега какво ще правим? – Попита ме.

- Ами, не съм измислила специална програма. Може да се приберем и да ми посвириш. – Засмях се.

- Разбира се, защо не?

- Ръката му плъзна по гърба ми.

Пристигнахме и влязохме вътре. Едуард ме задърпа към пианото и ме настани в скута си. Облегнах глава на гърдите му – можех да стоя така до края на вечността. Невероятно нежна и красива мелодия се разля около нас. Макар че и друг път я бях чувала, сега ми се струваше по – прекрасна от всякога. Това вероятно се дължеше на щастието, което струеше от мен. Стаята се напълни за секунди.

- Бела! – Джаспър беше възхитен. Беше усетил как се чувствах.

Чувах, че две сърца приближават. Неси и Джейк също идваха. Мелодията секна. Едуард се обърна към мен и се намръщи, но после чертите му се изгладиха и се усмихна.

- Защо…

Исках да го попитам какво е станало, но той ме изпревари.

- Мисля, че Джейк и Неси искат да ни кажат нещо.

Само повдигнах вежди въпросително. В този момент децата влязоха в стаята. Неси беше изчервена. Джейк май имаше да казва нещо важно, защото изглеждаше много напрегнат. Всички се скупчихме около тях.

- Моля, на две крачки разстояние от нас! Ако нещо стане, трябва да имаме време за реакция! – Джейкъб заяви тържествено.

Всички се засмяха, но се отдръпнахме.

- Татко, първо към теб. – Неси проговори тихичко.

- Слушам ви. – Каза Едуард спокойно, вероятно вече знаеше за какво става въпрос вече.

- Едуард. – Започна Джейк бавно. – Вероятно вече знаеш какво ще ти кажа, но все пак нека го съобщим на всички. Знам, че пренебрегнах традицията, но тъй като Неси вече се съгласи, нямам намерение да омаловажавам решението й. Вместо за ръката й, ще те помоля за благословията ти. Сгодихме се, ще се венчаем. – Приключи той и си пое дъх.

Очакваше реакцията на съпруга ми. Едуард издиша.

- Знаех, че рано или късно ще се случи. Неизбежно е. Съгласен съм щом това прави дъщеря ми и теб щастливи, нямам право да се изпречвам. – Той се усмихна. – Имате благословията ми. Бъдете щастливи.

Страшно се зарадвах, най – после беше разбрал. Повече нямаше да има спорове. Щяхме да вдигнем сватба, да заминат на меден месец и всички щяха да бъдат доволни и щастливи.

Неси направо грееше. Джейк – също. Дъщеря ни го хвана за ръката и го изведе навън.

- Честито! – Подвикна Емет.

Всички се гледаха смаяно.

- Поздравления! – Извика Алис.

- Ние ще им честитим като се върнат.  – Заяви Есме.- Хайде, имаме да организираме още една сватба. Роуз, Алис , помогнете ми.

- Идваме! – обади се Роуз, откъсна Алис от Джаз и се завтекоха след нея.

Всички постепенно напуснаха стаята. Сгуших се до гърдите на любимият ми. Приказна мелодия отново се разля около нас. Свободната му ръка, с която не свиреше ме притисна към него. Можех да стоя така – щастлива, влюбена, до края на вечността. Така щеше и да стане. Надигнах се и го целунах нежно.

КРАЙ